Разбиране на хроничната миелоидна левкемия (ХМЛ) и съвременните възможности за лечение

Основни изводи

• Хроничната миелоидна левкемия ХМЛ е бавно растящ рак на кръвта и костния мозък.
• Тя се причинява от специфична генетична аномалия, известна като Филаделфийска хромозома.
• ХМЛ засяга основно белите кръвни клетки и води до тяхното неконтролирано нарастване.
• Много пациенти нямат симптоми в ранния стадий.
• ХМЛ преминава през три фази, хронична фаза, акцелерирана фаза и бластна фаза.
• Диагностиката включва кръвни изследвания, изследване на костен мозък и генетични тестове.
• Таргетната терапия с тирозинкиназни инхибитори значително подобри преживяемостта.
• Повечето пациенти с ранна диагноза могат да живеят дълго и почти нормално.
• Редовното проследяване е от съществено значение, за да се гарантира ефективността на лечението.

Определение на хроничната миелоидна левкемия

Хроничната миелоидна левкемия е рак, който засяга миелоидните клетки в костния мозък. Миелоидните клетки нормално се развиват в червени кръвни клетки, тромбоцити и определени видове бели кръвни клетки. При ХМЛ една анормална генетична промяна кара организма да произвежда твърде много бели кръвни клетки.

Тези анормални бели кръвни клетки не функционират правилно, натрупват се в кръвта и костния мозък и пречат на производството на здрави кръвни клетки.

ХМЛ се класифицира като хронична левкемия, защото обикновено прогресира бавно, особено в ранния стадий. Това я отличава от острите левкемии, които напредват бързо и изискват незабавна намеса.

Отличителният белег на ХМЛ е наличието на специфична генетична аномалия, наречена Филаделфийска хромозома, анормална хромозома с ген, известен като BCR ABL1, който води до неконтролиран растеж на клетките.

Причини за хроничната миелоидна левкемия

Точната причина за развитието на ХМЛ не е напълно изяснена. Основната причина обаче е ясно установена на генетично ниво.

Филаделфийската хромозома

ХМЛ се причинява от генетична мутация, която възниква, когато части от хромозома 9 и хромозома 22 си разменят местата. Този процес се нарича транслокация. Резултатът е скъсена хромозома 22, известна като Филаделфийска хромозома.

Тази анормална хромозома създава нов ген, наречен BCR ABL1.

Как генът BCR ABL1 причинява ХМЛ

Генът BCR-ABL1 произвежда анормален белтък, който действа като постоянно активна тирозинкиназа. Нормално тирозинкиназите регулират растежа и сигнализацията на клетките по контролиран начин, но този белтък изпраща непрекъснати сигнали, които казват на кръвните клетки да растат и да се делят без регулация, като същевременно възпрепятства естествения процес на програмирана клетъчна смърт. Така анормалните бели кръвни клетки се натрупват в кръвта и костния мозък, което води до развитие и прогресия на ХМЛ. Тази генетична мутация се придобива по време на живота на човека. Тя не се унаследява от родителите и не може да се предаде на децата.

Рискови фактори

Макар че точният отключващ фактор често е неизвестен, някои фактори могат да увеличат риска.

• По-напреднала възраст
• Мъжки пол
• Излагане на високи дози лъчение

В повечето случаи не се установява ясна причина.

Симптоми на хроничната миелоидна левкемия

Симптомите варират в зависимост от фазата на заболяването. Много хора нямат симптоми в ранния стадий и диагнозата се поставя при рутинни кръвни изследвания.

Чести симптоми

• Постоянна умора
• Слабост
• Необяснима загуба на тегло
• Нощно изпотяване
• Субфебрилна температура
• Загуба на апетит

Симптоми поради увеличена слезка

При ХМЛ слезката често се увеличава, защото филтрира анормалните кръвни клетки. Това може да причини

• Болка или усещане за пълнота в горната лява част на корема
• Бързо засищане след малки количества храна
• Коремен дискомфорт

Симптоми, свързани с кръвта

Тъй като ХМЛ нарушава нормалното производство на кръв, пациентите може да имат

• Бледа кожа поради анемия
• Задух
• Чести инфекции
• Лесно образуване на синини или кървене

Симптомите често стават по-забележими с напредването на заболяването.

Подробно за фазите на хроничната миелоидна левкемия

ХМЛ се развива в три отделни фази. Разбирането на тези фази е от съществено значение, защото отговорът на лечението и прогнозата зависят от стадия на заболяването.

Хронична фаза

Хроничната фаза е най-ранният и най-често срещан стадий при поставяне на диагнозата. Около 80 до 90 процента от пациентите са диагностицирани в тази фаза.

Характеристики на тази фаза

• Броят на бластните клетки в кръвта или костния мозък е под 10 процента.
• Броят на белите кръвни клетки е повишен.
• Симптомите са леки или липсват.
• Слезката може да е леко увеличена.

През тази фаза анормалните бели кръвни клетки са увеличени, но все още са относително зрели и частично функционални. Пациентите може да се чувстват добре или да имат само лека умора.

Лечението с тирозинкиназни инхибитори в този стадий е изключително ефективно. Повечето пациенти постигат добър контрол на заболяването и могат да живеят много години при подходяща терапия.

При правилно лечение много пациенти остават в хронична фаза за неопределено време.

Акцелерирана фаза

Акцелерираната фаза настъпва, когато заболяването става по-агресивно и започва да прогресира.

Характеристики на акцелерираната фаза

• Бластните клетки представляват 10 до 19 процента от клетките в кръвта или костния мозък.
• Броят на белите кръвни клетки става по-труден за контролиране.
• Броят на тромбоцитите може да стане много висок или много нисък.
• Симптомите се влошават.
• Увеличението на слезката нараства.

Пациентите може да имат по-изразена умора, загуба на тегло, повишена температура и коремен дискомфорт. Тези промени правят заболяването по-устойчиво на лечение.

Лечението става по-сложно и лекарите може да коригират медикаментите или да обмислят по-интензивни възможности.

Без подходящо лечение акцелерираната фаза може да премине в бластна фаза.

Бластна фаза или бластна криза

Бластната фаза е най-напредналият и най-опасен стадий на ХМЛ. Тя наподобява остра левкемия.

Характеристики на бластната фаза

• Бластните клетки съставляват 20 процента или повече от клетките в кръвта или костния мозък.
• Развиват се тежки симптоми.
• Функцията на костния мозък е сериозно нарушена.

В този стадий незрелите бели кръвни клетки, наречени бласти, се размножават бързо и изместват здравите клетки. Това води до

• Тежка анемия
• Сериозни инфекции
• Обилно кървене
• Болка в костите
• Крайна умора

Бластната фаза е животозастрашаваща и изисква спешно лечение. Може да са необходими интензивна химиотерапия, промени в таргетната терапия или трансплантация на стволови клетки.

Целта на лечението в този стадий е заболяването да се върне в хронична фаза и контролът да бъде възстановен.

Диагностика на хроничната миелоидна левкемия

Ранното откриване играе ключова роля за подобряване на резултатите от лечението и за дългосрочния контрол на заболяването.

Пълна кръвна картина

Пълната кръвна картина обикновено е първото изследване, което се прави. То често показва

• Значително повишен брой бели кръвни клетки
• Намален брой червени кръвни клетки
• Анормален брой тромбоцити

Тези отклонения пораждат съмнение и изискват допълнително изследване.

Периферна кръвна натривка

При това изследване лабораторен специалист разглежда кръвна проба под микроскоп, за да открие анормални или незрели бели кръвни клетки. Наличието на повишен брой бласти или атипични клетки подкрепя диагнозата и помага да се оцени активността на заболяването.

Биопсия на костен мозък

Изследването на костния мозък потвърждава диагнозата и дава важна информация за прогресията на заболяването. То позволява на лекарите

• Да измерят процента на бластните клетки
• Да определят фазата на заболяването
• Да оценят структурата на костния мозък и степента на засягане

Цитогенетично изследване

Цитогенетичният анализ се извършва, за да се открият хромозомни аномалии, по-специално наличието на Филаделфийска хромозома, която е характерна за ХМЛ.

Молекулярно изследване

Полимеразната верижна реакция (PCR) открива и измерва нивото на гена BCR-ABL1. Този тест е от съществено значение не само за потвърждаване на диагнозата, но и за проследяване на това колко добре пациентът отговаря на лечението с течение на времето.

Лечение на хроничната миелоидна левкемия

Лечението на хроничната миелоидна левкемия ХМЛ е насочено към блокиране на анормалния белтък, който причинява неконтролирания растеж на белите кръвни клетки. Благодарение на съвременните таргетни терапии повечето пациенти могат да постигнат дългосрочен контрол на заболяването, особено когато диагнозата е поставена в хроничната фаза.

Тирозинкиназни инхибитори

Тирозинкиназните инхибитори, известни като TKI, са първа линия на лечение при ХМЛ. Тези медикаменти въздействат върху анормалния белтък BCR-ABL1, произвеждан от Филаделфийската хромозома.

Често използвани TKI са

• Иматиниб
• Дазатиниб
• Нилотиниб
• Бозутиниб
• Понатиниб

Те се приемат през устата и са много ефективни за нормализиране на кръвните показатели и намаляване на левкемичните клетки. Повечето пациенти отговарят много добре, особено в ранния стадий на заболяването.

Проследяване на отговора

Редовните кръвни и молекулярни изследвания са от съществено значение за измерване на нивата на BCR ABL1 и за да се потвърди, че лечението действа. Проследяването помага за ранно откриване на резистентност и позволява на лекарите да коригират терапията при нужда.

Овладяване на резистентността

Ако заболяването не отговаря на даден TKI, лекарите може да преминат към друг. Изследването за мутации може да помогне при избора на медикамент.

Трансплантация на стволови клетки

Трансплантация на стволови клетки може да се обмисли при пациенти, които не отговарят на няколко медикамента или които прогресират към напреднали фази. Тази възможност носи по-високи рискове и е запазена за избрани случаи.

Цели на лечението

Основните цели на лечението са

• Възстановяване на нормалните кръвни показатели
• Намаляване или отстраняване на откриваемите левкемични клетки
• Предотвратяване на преминаване към акцелерирана или бластна фаза
• Поддържане на дългосрочна ремисия

При ранна диагноза и подходяща терапия повечето пациенти с ХМЛ могат да живеят дълго и почти нормално.

Заключение

Хроничната миелоидна левкемия е бавно растящ рак на кръвта, причинен от специфична генетична мутация, известна като Филаделфийска хромозома. Тя преминава през три фази, хронична фаза, акцелерирана фаза и бластна фаза.

Хроничната фаза е най-лечимата и най-малко опасна. Акцелерираната фаза показва прогресия на заболяването и изисква внимателно проследяване. Бластната фаза е агресивна и животозастрашаваща.

Съвременните таргетни терапии превърнаха ХМЛ в контролируемо състояние за повечето пациенти. При ранна диагноза, подходящо лечение и редовно проследяване много хора с ХМЛ могат да живеят дълго и пълноценно.

Разбирането на фазите, симптомите и възможностите за лечение дава на пациентите увереност да участват активно в грижата за себе си и подобрява общите резултати.