Цервикална микродискектомия - минимално инвазивна операция на шиен диск

Безплатна консултация

Изпратете образните изследвания и спинален хирург ще ги разчете спрямо оплакванията в ръката ви

Изпратете самите файлове с образите заедно с рентгенологичното заключение, описание на това къде точно преминават болката, изтръпването или слабостта в ръката и дланта, откога продължават и дали се променят, както и бележка за всичко, което вече е опитано. Операцията на шиен диск има повече от един достъп и изборът между тях се определя от това кой нерв е притиснат, от коя посока, на кое ниво и дали е засегнат гръбначният мозък. Спинален хирург разчита образите спрямо вашите оплаквания и ви казва кои достъпи са възможни и дали операцията изобщо е правилният въпрос на този етап. Без такса, без ангажимент, а координатор отговаря на вашия език, обикновено в рамките на същия работен ден.

Откъде влиза хирургът

Цервикалната микродискектомия означава отстраняване на дисков фрагмент, който притиска нерв в областта на шията. Дискът се намира пред гръбначния мозък, затова най-късият и най-безопасен път до него минава през предната част на шията, а не отзад, и именно затова белегът остава в кожна гънка под челюстта, а не на тила. Прави се напречен разрез с дължина два или три сантиметра от едната страна, след което хирургът работи надолу през естествен слой, който вече съществува в тъканите. Нищо от това не е спорно и нищо от него не е мястото, където се крият интересните решения, защото изборът, който определя вашето възстановяване, е направен преди първия разрез, когато някой е решил от коя страна на шията да се влезе, колко нива да се отворят и дали ще бъде поставен имплант. За това решение си струва да попитате.

От вътрешната страна на този слой лежат трахеята и хранопроводът, които се задържат внимателно през средната линия, а от външната страна са каротидната артерия, югуларната вена и блуждаещият нерв, които се задържат здраво в другата посока. В браздата между трахеята и хранопровода от всяка страна върви възвратният ларингеален нерв, който инервира гласната връзка. Зад всичко това е предната повърхност на гръбначния стълб и хирургът достига до нея, без да срязва нито един мускул, който движи шията. Това е истинското и значително предимство на този достъп и то обяснява защо хората си тръгват от болницата на следващата сутрин.

Цената е, че всичко изброено трябва да се задържа встрани през цялото време. Затрудненото преглъщане, промяната на гласа, рядката травма на хранопровода, отокът, който стеснява дихателния път, и много рядко нараняването на артерията, която минава през костите на шията, са усложнения на коридора, а не на диска. Те са и онези, за които пациентите чуват най-малко, отчасти защото обикновено са временни и отчасти защото разговорът за информирано съгласие обикновено е организиран около нерва, а не около пътя до него. Да бъдат назовани предварително не е плашене, защото усложнение, за което сте предупредени, е неудобство, докато същото усложнение, останало неспоменато, е предателство, а разликата между тези две преживявания зависи изцяло от казаното в кабинета, преди някой да е подписал каквото и да било.

Тази страница е организирана по обратния начин. Дисковата част на цервикалната микродискектомия е добре описана навсякъде и не подлежи на спор, затова нататък става дума за коридора, за това какво всъщност е измерено в него и кои от алтернативите го избягват напълно.

Усложнението, с което вероятно ще се срещнете

Половината пациенти на един месец

Затрудненото преглъщане след операция през предния достъп на шията не е рядко усложнение. В проспективното проучване, създало скалата за степенуване, която всички използват днес, 249 последователни пациенти са били проследявани на определени интервали и 50,2 процента съобщават за затруднено преглъщане на един месец, 32,2 процента на два месеца, 17,8 процента на шест месеца и 12,5 процента на дванадесет. Успокояващо е, че само 4,8 процента са имали умерено или тежко затруднение на шестия месец, тоест по-голямата част от онова, което описва първата цифра, е неудобство, а не инвалидност. Това все пак е половината от всички и е най-вероятното нещо, което ще забележите след тази операция и което няма нищо общо с ръката ви. Половината от всички не е бележка под линия, а причината в повечето материали за пациенти да звучи като такава е, че затруднението обикновено е леко, обикновено е временно и обикновено не е това, заради което е направена операцията, което улеснява пропускането му в разговор, вече зает от нерва.

Двугодишното число, което никой не цитира

Изследователи, проследили 454 пациенти в 23 центъра, погледнали много по-далеч и открили нещо, което разговорите за информирано съгласие почти никога не споменават. Тридесет процента съобщават за затруднение на три месеца, което като цяло съвпада с проучването по-горе. Различното е, че проблемът е персистирал при 21,5 процента от пациентите на шест месеца и при 21,3 процента на двадесет и четири месеца. Приблизително един на всеки пет пациенти все още описва затруднено преглъщане две години след операцията си, а същата кохорта установява, че хората със затруднение на три месеца съобщават за по-висока степен на нетрудоспособност и по-ниско физическо здраве при всяка следваща оценка. Тази цифра няма доверителен интервал и идва от телефонно проследяване, затова я четете като сигнал за около една пета от пациентите, а не като точна пропорция, но все пак я прочетете.

Какво повишава вероятността

Броят на нивата е факторът, който се появява във всяко проучване. В същата многоцентрова кохорта честотата на три месеца се покачва от 19,8 процента след едно ниво на 33,3 процента след две и на 39,1 процента след три или повече. Женският пол повишава риска на шест месеца в проспективното проучване със скалата, а оперирането на няколко нива го повишава на един и два месеца. Тригодишна проспективна серия от 133 пациенти добавя още три фактора, като установява, че миелопатията, предшестващото затруднено преглъщане и оперирането конкретно на ниво C4 до C5 предсказват проблеми, а рефлуксната болест предсказва по-голяма тежест. Последната група има значение, защото два от тези фактори са известни, преди някой да е запазил операционна зала. Рефлуксът и съществуващото затруднено преглъщане могат да бъдат проверени в собствената ви документация още днес, което означава, че разговорът за вашия конкретен риск от това конкретно усложнение е възможен много преди някой да насрочи каквото и да било и не е нужно да чака до след операцията.

Защо числото варира десетократно

Петдесет процента, или девет процента, или осемдесет и три

Попитайте трима хирурзи колко често след тази операция следва затруднено преглъщане и може да получите отговор петдесет процента, десет процента или осемдесет процента, без някой да лъже. Метаанализ, обединяващ 222 обсервационни проучвания и 50 584 пациенти, определя дисфагията на 9,5 процента. Проспективното проучване със скалата по-горе открива 50,2 процента на един месец. Малко проспективно проучване, което взема 47 пациенти и действително ги заснема как преглъщат под рентген, открива затруднение при 83,0 процента на една седмица и при 59,6 процента на един месец, като материал навлиза в дихателните пътища, без да стига до белите дробове, при 36,2 процента, и въпреки това няма нито един случай на пневмония. Тези три числа не си противоречат. Те са отговори на три различни въпроса. Всеки, който цитира едно от тях, без да каже на кой въпрос отговаря, не е толкова нечестен, колкото неточен, а именно такава неточност кара пациента да се чувства подведен по-късно, когато собственото му преживяване съвпада с най-високата, а не с най-ниската цифра.

Откъде идва разликата

Един обзорен преглед е прегледал 2 396 резюмета и е извлякъл данни от 280 проучвания, като е установил използването на 317 различни мерки за изход от преглъщането. Четиридесет и шест процента от тях са невалидирани мерки, съобщени от пациента, други 16 процента дават недостатъчно подробности, 13 процента произхождат от преглед на документация или база данни и само 7 процента включват инструментална оценка. Шестдесет и три процента от проучванията са ретроспективни. Заключението е, че разбирането ни за механизма, развитието във времето и проявите на това усложнение е ограничено от начина, по който то е измервано, което е необичайно пряко изказване за един обзор по отношение на собствената му област.

Да го усещаш и да го имаш са различни неща

При двадесет и един пациенти казаното от тях за преглъщането им е сравнено с показаното от видеофлуороскопско изследване на преглъщането преди операцията и шест седмици след нея. Всичко се влошава по всички показатели, като увеличението е по-голямо при мерките, съобщени от пациента, отколкото при инструменталната. По-важното е, че двете не съвпадат при отделните случаи. Заключението е, че наличието или липсата на симптоми може да не съответства на наблюдаваното физическо нарушение, което си струва да се знае в двете посоки, защото пациентът, който се чувства добре, може все пак леко да аспирира, а пациентът, който се чувства ужасно, може да изглежда нормално на запис. От това несъответствие следват две неща, тъй като човек, който се чувства добре, може да пропуска малко течност покрай гласните връзки, без да забелязва, а човек, който се чувства ужасно, може да изглежда напълно нормално на запис и след това да му бъде казано, без полза, че всичко е наред. И двамата заслужават внимателна оценка.

Ретракторът, измерен

Една немска група е направила нещо необичайно, а именно спряла е да теоретизира защо преглъщането се нарушава и е поставила уреди върху ретрактора, за да разбере. При 31 пациенти те поставят датчик за налягане върху задната страна на рамото, което отмества хранопровода, и втори надуваем сензор вътре в самия хранопровод. Налягането върху външната страна на хранопровода е средно 58,3 милиметра живачен стълб, преди ретракторът да бъде напълно отворен, и 92,7 милиметра след това, при средно артериално налягане при същите пациенти от 76. Налягането, необходимо за кръвоснабдяване на лигавицата на хранопровода, е приблизително 25. С други думи, ретракторът притиска хранопровода по-силно, отколкото сърцето изтласква кръв в него. Да се измери нещо, за което всички дотогава са гадали, си струва дори когато отговорът е неудобен, а отговорът тук е, че стандартният ретрактор притиска стената на хранопровода по-силно, отколкото кръвообращението натиска обратно.

След това същата група измерва кръвотока директно под рамото при петнадесет пациенти с помощта на лазерна сонда. Перфузията е средно 107 единици преди отварянето на ретрактора, пада до 30, докато той е отворен, и се връща на 117 след затварянето му, като всеки един от петнадесетте пациенти показва намален кръвоток, докато ретракторът е поставен, в диапазон от 21 процента до 93 процента спад. Седем от тях показват рязко увеличение на кръвотока в края на процедурата, четирима възстановяват изходното си ниво, а при четирима кръвотокът остава под изходния след изваждането на ретрактора. Тъканта за кратко остава без достатъчно кръв и в повечето случаи се възстановява, което е удовлетворителен механизъм за усложнение, което в повечето случаи отзвучава.

След това същата група проверява механизма спрямо изхода при 92 пациенти, със сравнителна група от 32 пациенти с операция на лумбалния отдел, и не открива никаква корелация между силата на натиска на ретрактора и това кой не може да преглъща след операцията. Почти половината от пациентите с шийна операция имат нарушение в преглъщането, а нито един от лумбалните няма, така че нещо местно очевидно е отговорно. То просто не е налягането или не е само налягането. Налягането действително пада до около три четвърти от изходната си стойност в рамките на първия час, което означава, че тъканта се приспособява, и честната позиция е, че механизмът е измерен прекрасно и въпреки това не предсказва кой ще пострада. Да устоиш на един спретнат механизъм е по-трудно, отколкото звучи, а групата, която е описала спретнатия механизъм, е същата, която е потърсила връзката със симптомите и след това е съобщила направо, че не е успяла да я открие, което е добра причина да се доверите на останалите им измервания.

От всичко това си струва да се запомни един практичен извод. Хирурзите, които периодично освобождават ретрактора, използват по-широко рамо или поддържат общото време на ретракция кратко, действат по механизъм, който е реален, дори и връзката със симптомите да не е доказана, и нито една от тези мерки не струва нищо. Хирург, който може да опише какво прави по отношение на ретракцията, е мислил за коридора.

Гласът

Между два процента и една четвърт от пациентите

Нервът, който движи гласната връзка, върви в браздата до трахеята, точно през полето на ретрактора. Качествен систематичен обзор на 34 проучвания съобщава, че честотата на парализа на гласната връзка след операция през предния шиен достъп варира от 2,3 процента до 24,2 процента, а тази десеткратна разлика има същото обяснение като разликата при преглъщането, тъй като проучване, което преглежда всеки ларинкс след операцията, намира далеч повече случаи от проучване, което брои насочванията заради персистираща дрезгавост. Ретроспективни серии в този набор съобщават 1,9 процента и 2,7 процента, като и двете са броили само пациенти, които са се оплаквали достатъчно дълго, за да бъдат изпратени при ларинголог. Коя от тези две цифри се отнася за вас зависи по-малко от собствената ви анатомия и повече от това дали някой изобщо си прави труда да погледне, а това е неудобно твърдение за честота на усложнение, но остава най-ясният прочит на доказателствата. Попитайте какъв вид число ви се дава.

В повечето случаи гласът се връща

Една серия идентифицира 21 парализи на гласна връзка сред 411 операции, тоест 5 процента, и ги проследява. От осемнадесетте с пълна документация петнадесет се възстановяват напълно в рамките на дванадесет месеца, а още един се възстановява на петнадесетия месец. Симптомите в тази група са дрезгавост при осемнадесет, упорита кашлица при седем, затруднено преглъщане при седем и аспирация при тринадесет. Един пациент с двустранна парализа се представя с шумно дишане и дихателен дистрес и се нуждае от трахеотомия, което е рядкият и сериозен край на това усложнение и причината изобщо да бъде назовано. Повторна операция през предишен преден белег повишава риска, като една серия съобщава за две събития сред 21 ревизионни случая, а това е малък числител, носещ голям процент. Възстановяването в тази серия се измерва в месеци, а не в седмици, което е по-дълъг хоризонт, отколкото повечето хора очакват за нещо, което звучи толкова дребно като дрезгавост, и предварителното му споменаване превръща един плашещ симптом в просто досаден.

Ляво или дясно и маншетът

Много хирурзи подхождат отляво с аргумента, че нервът от тази страна има по-дълъг и по-защитен ход. Доказателствата са по-слаби от традицията. Един обзор открива само едно проучване с умерена сила, което предполага, че дясната страна повишава риска, докато две ретроспективни серии от 328 и 418 пациенти не намират никаква връзка със страната на достъпа. Исторически обзор твърди, че правилото произхожда от анатомични разсъждения плюс ранната практика на един влиятелен хирург и отбелязва, че съвременните серии не са показали ясна разлика. Това, което има подкрепящи данни, е маншетът на дихателната тръба, тъй като едно проспективно проучване на 242 пациенти открива парализа при 1,3 процента, когато налягането в маншета е намалено, докато ретракторите са поставени, срещу 6,5 процента, когато не е, а обзорът по-горе представя тази находка като спад от 6 процента до 2 процента, отбелязвайки, че тя никога не е била потвърдена в рандомизирано проучване.

Хранопроводът

Рядко, сериозно и често късно

Отвор в хранопровода е усложнението на този коридор, което никой не иска да обсъжда и което всеки трябва да чуе назовано поне веднъж. Систематичен обзор събира 65 статии, описващи 153 пациенти в продължение на 35 години, със средна възраст 44,7 години, а най-често засегнатите нива са C5 до C6 и C6 до C7. Смъртността сред тези съобщени случаи е 3,92 процента, а това, което обзорът не може да даде, е честота, защото знаменателят му е публикуваната литература, а не популация, така че на никого не бива да се цитира процентен риск въз основа на него. Това, което той може да даде, е формата на проблема. Назоваването на усложнение, което дава шепа публикувани случаи на десетилетие, може да изглежда непропорционално на страница като тази, и то заслужава мястото си, защото отложената му форма е единственото нещо в този списък, способно да се прояви години по-късно пред лекар, който няма представа, че изобщо сте имали операция на шията.

Най-честата причина е самият имплант

От тези 153 случая 31 следват след отказ на имплант и 23 след ерозия от имплант, срещу 14, причинени от нараняване по време на самата операция. Обзорът разделя проявата на три периода, а именно по време на операцията, в рамките на тридесет дни и отложено, като именно отложената група изненадва хората. Пластина или винт, които бавно разяждат задната стена на хранопровода, не се обявяват месеци или години. Проявите в цялата серия са затруднено преглъщане при 63 пациенти, повишена температура при 24, оток на шията при 23 и изтичане от раната при 18. Втори обзор на 173 пациенти в 76 серии установява, че колкото по-дълго нараняването остава неразпознато, толкова по-сложна е нужната реконструкция.

Колко рядко е рядко

Нараняването на фаринкса, частта над същинския хранопровод, е още по-рядко и систематичен обзор, публикуван през 2024 година, успява да намери само дванадесет пациенти в цялата световна литература, единадесет от публикувани съобщения и един от самите автори. Всички освен един са били възстановени оперативно и всички са се справили добре, а авторите заявяват направо, че дългосрочната прогноза остава неизвестна, защото няма достатъчно случаи, за да бъде известна. Достатъчно рядко, за да може да се опише пациент по пациент, е полезно нещо за чуване от пациент и е справедливо обобщение на мястото на това усложнение. Литература, съдържаща общо дванадесет случая, е литература за нещо наистина необичайно, а изводът от нея е успокоение, а не вероятност, защото алтернативата на изброима литература е литература, достатъчно голяма, за да е дала честота. Тази липса е същественото.

Какво рискува коридорът

Числата с подходящи доверителни интервали са оскъдни в тази литература и съществуващите са събрани тук. Прочетете дясната колона, защото няколко от тях идват от дизайни, които не могат да подкрепят точна цифра.

Широка таблица. Плъзнете я настрани на тесен екран, защото тя се превърта, вместо да се смалява.

Две неща за тази таблица заслужават да бъдат казани на глас. Всяка честота в нея нараства с броя на оперираните нива, поради което едноетажната микродискектомия е съществено различно предложение от триетажната спондилодеза, макар и двете да се описват с едни и същи думи. А честотите с подходящи интервали са тези, извлечени от големи бази данни, които отразяват какво е кодирано, а не какво се е случило, така че те са точни за нещо малко по-тясно от това, което искате да знаете.

Първите тридесет и шест часа

Отокът идва преди кървенето

При преглед на 311 предни шийни процедури изследователите откриват усложнение от страна на дихателните пътища при 19 пациенти, тоест 6,1 процента, като при шестима се е наложило повторно поставяне на дихателната тръба и един е починал. Симптомите се появяват средно 36 часа след операцията. Всички тези усложнения с изключение на две са причинени от оток на тъканите на шията, а не от събиране на кръв, което има значение, защото двете се лекуват различно и защото отокът нараства постепенно, вместо да се обявява. Рискът нараства при разкриване на повече от три прешленни тела, кръвозагуба над 300 милилитра, операции, засягащи горния шиен отдел, и оперативно време над пет часа, като всичко това описва далеч по-големи процедури от едноетажна микродискектомия. Поставеният дрен не е бил защитен фактор. Тридесет и шест часа е числото, което си струва да се запомни от този абзац, тъй като попада точно след момента, в който съвременен пациент с едно ниво обикновено би си отишъл вкъщи, и то е причината следващите два абзаца изобщо да съществуват.

Кървенето е по-рядко и по-внезапно

Сред 37 261 пациенти в национална хирургична база данни събиране на кръв в шията, изискващо връщане в операционната в рамките на тридесет дни, настъпва при 0,40 процента, с доверителен интервал от 0,33 до 0,46 процента. Рискът е утроен при операция на три или повече нива, приблизително удвоен при повишено време на съсирване преди операцията, удвоен при по-висока степен на анестезиологичен риск и повишен при мъжки пол, анемия и нисък индекс на телесна маса. Пациентите, при които е настъпило, впоследствие имат повече пневмонии, повече инфекции на раната и повече време в болница. Числото, което има най-голямо значение за всеки, изписван в деня на операцията, е че 37 процента от тези събития са настъпили след изписването.

Прибиране вкъщи в същия ден

Изписването в същия ден след едноетажна операция през предния шиен достъп вече е обичайно. Регистър на ниво щат сравнява 806 пациенти, изписани в същия ден след едно- или двуетажна предна шийна операция, разпределени между болнични амбулаторни отделения и самостоятелни хирургични центрове, и не намира разлика в усложненията, в съобщените от пациентите резултати на деветдесет дни или една година, или във връщането на работа. Две проучвания върху бази данни откриват същото за амбулаторно протезиране на диск и амбулаторна дискектомия. Четете тези резултати заедно с изречението в предходния абзац, а не вместо него, защото нулев резултат при 162 пациенти в един вид център е слабо доказателство за безопасност и защото домът е точно мястото, където се случва една трета от сериозните кръвоизливи. През първата нощ някой трябва да бъде с вас и вие трябва да знаете какво да правите в три часа през нощта. Подбрани пациенти, които се справят добре, е различно твърдение от това, че операцията е безопасна и всички могат да бъдат изпратени вкъщи, а проучванията по-горе доказват първото, без да доказват второто.

Въпроси, преди да подпишете съгласие

Десет въпроса, всички с отговор в едно изречение. Първите четири са за достъпа, следващите три за това какво остава вътре, а последните три за периода след операцията.

1. Потвърдете на колко нива ще оперирате, защото почти всеки риск на тази страница нараства с това число.
2. Кажете от коя страна подхождате и защо точно от тази страна.
3. Кажете какво правите по отношение на ретракцията по време на операцията, тоест ширина на рамото, интервали на освобождаване и общо време.
4. Обяснете дали достъпът отзад е възможен за моя конкретен фрагмент и ако не е, защо не.
5. Кажете ми дали ще бъде поставена пластина и какво печеля и какво губя с нея.
6. Кажете каква е вероятността костите да не срастнат при моя брой нива и какво се случва тогава.
7. Потвърдете дали имам рефлукс или съществуващо затруднено преглъщане и какво променя това в моя риск.
8. Дайте ми вашите собствени честоти за затруднено преглъщане и дрезгавост и ми кажете как ги отчитате.
9. Посочете точно кои симптоми през първите два дни трябва да ме накарат да се обадя, вместо да чакам.
10. Потвърдете, че ще си тръгна с оперативния протокол, в който са посочени нивото, страната и имплантът, както и с моите образни изследвания.

Вертебралната артерия

Пластина, кейдж или нищо

След като дискът е отстранен, остава празнина, а това какво я запълва е отделно решение със свои последици за коридора. Метална пластина, завинтена към предната повърхност на прешлените, е традиционният отговор и тя лежи директно срещу хранопровода. Нископрофилен кейдж със собствени фиксатори избягва това, а поставянето на нищо избягва и двете.

Още една широка таблица. Плъзнете я настрани на тесен екран, защото тя се превърта, вместо да се смалява.

Какво се случва в деня на операцията

Кога да се обадите още същия ден

Пет ситуации налагат незабавен контакт с някого, приблизително в този ред. Първите три се отнасят до коридора и се струпват в първите два дни.

1. Затруднено дишане, шумно дишане или шия, която се усеща стегната и видимо се подува. Това е спешно състояние и изисква оценка в рамките на минути. Проблемите с дихателните пътища се появяват средно 36 часа след операцията в една серия, а 37 процента от кръвоизливите, наложили втора операция, са настъпили, след като пациентите са се прибрали вкъщи.
2. Задавяне с течности или кашляне при всяко пиене. Обичайната болка при преглъщане е очаквана. Течност, която попада в грешната посока, е различен симптом и заслужава истинска оценка, а не успокоение.
3. Глас, който е отслабнал или е станал задъхан и не се подобрява. Повечето парализи на гласна връзка се възстановяват, като в една серия петнадесет от осемнадесет отзвучават в рамките на една година, а ранният преглед променя начина на лечение.
4. Нова слабост в ръката, дланта или рамото. Слабостта в рамото в частност може да се появи дни след като всичко е изглеждало наред, тъй като приблизително половината от тези парализи се проявяват на третия ден или по-късно.
5. Повишена температура с влошаваща се болка в шията или каквото и да е изтичане от раната. Късната температура и изтичането от раната са сред проявите в съобщените случаи на нараняване на хранопровода, а това е диагноза, която никой не иска да бъде поставена бавно.

Срастване, което не се случва

Когато спондилодезата е част от операцията, очаква се двата прешлена да срастнат в един през следващите месеци, а понякога това не се случва, което се нарича псевдоартроза и е достатъчно често, за да заслужава число, а не свиване на рамене.

При обобщаване на 222 обсервационни проучвания и 50 584 пациенти общата честота на усложненията след предна шийна дискектомия със спондилодеза е 16 процента. Отделните стойности са прекомерен оток на шията 11,3 процента, несрастване на костите 10,0 процента, затруднено преглъщане 9,5 процента, потъване на кейджа или присадката в костта 9,4 процента, влошаване на симптомите от страна на гръбначния мозък 7,7 процента, дрезгавост 2,3 процента и смърт 0,1 процента. Повече нива и по-напреднала възраст са свързани с по-висока обща честота на усложненията.

Две от тези стойности трябва да се приемат с подозрение и си струва да се каже кои. Стойността за преглъщането от 9,5 процента и тази за дрезгавостта от 2,3 процента са далеч под съобщеното от проспективните проучвания в този набор, защото обобщаването на обсервационни проучвания обобщава и тяхното недостатъчно установяване на случаите, не само техните пациенти. Стойностите за псевдоартроза, оток и потъване нямат този проблем, тъй като несрастнала спондилодеза се вижда на изследване независимо от това дали някой е задал въпрос на пациента.

Броят на нивата е определящ. Една серия от 168 пациенти и 264 нива съобщава за несрастване при 5,4 и 3,4 процента след едноетажна операция в зависимост от използвания материал за присадка, нарастващо до 7,1 и 8,1 процента при две нива и до 10 и 11,1 процента при три или повече, без значима разлика между двата материала при който и да е брой нива. Друга серия от 352 пациенти открива несрастване при 7,6 процента от тези с претенция за трудова злополука срещу 0,9 процента при всички останали, наред с честота на ревизии от 12,9 срещу 2,7 процента. Тази кохорта съдържа и повече пушачи и повече физически натоварващи професии, така че тя не изолира тютюнопушенето, и е най-близкото тук до доказателство по въпрос, който всеки хирург ще повдигне пред вас. Прочитането на тези три набора от стойности заедно ви дава градиент вместо число, а градиентът е по-полезното нещо, защото показва какво се променя, когато планът премине от едно ниво към две.

Достъпи, които избягват предната страна

Всичко по-горе е причина да попитате дали коридорът може да бъде избегнат. При някои хернии може, а алтернативите се разделят на влизане отзад и влизане отпред, но през костта, а не покрай гърлото.

Отново широка таблица. Плъзнете я настрани на тесен екран, защото тя се превърта, вместо да се смалява.

При прочит на тази таблица се откроява закономерност. Никой не е показал, че една от тези операции е по-добра от друга при болка в ръката от притиснат нерв, а най-силните налични доказателства, извлечени само от рандомизирани проучвания, казват, че разликите не могат да бъдат статистически разграничени. Различава се кой коридор се използва и следователно кои усложнения са на дневен ред. Влизането отзад не поставя нищо близо до хранопровода или гласните връзки и не изисква спондилодеза, като е ограничено до фрагменти, разположени странично, без компресия на гръбначния мозък. Влизането отпред достига до всичко и струва коридора. Решението между тях въз основа на анатомията е разумно, а решението въз основа на това кое звучи по-модерно не е.

Редът, по който се вземат решенията

Зад израза минимално инвазивна операция на шиен диск стоят шест решения и те се вземат приблизително в тази последователност. Познаването на реда ви позволява да питате за всяко от тях в момента, в който то все още е отворено.

1. Дали изобщо да се оперира сега. Болката в ръката от наскоро притиснат нерв се подобрява без лечение с измерима скорост, а разделът по-долу описва с колко.
2. Дали е засегнат гръбначният мозък. Компресията на гръбначния мозък променя изцяло сметката и изключва по-малките операции отзад.
3. В коя посока е разположен фрагментът. Фрагмент встрани, притискащ един нерв, може да бъде достигнат отзад. Фрагмент по средната линия обикновено не може.
4. Колко нива са засегнати. Това е числото, което определя затрудненото преглъщане, кървенето, несрастването и общите усложнения, при това в една и съща посока.
5. Дали е необходима спондилодеза и какво запълва празнината. Пластина, нископрофилен кейдж или само присадка, всяко с компромиса, описан в таблицата по-горе.
6. Къде ще прекарате първата нощ. Изписването в същия ден е разумно и обичайно, а една трета от сериозните кръвоизливи се случват, след като хората са се прибрали вкъщи.

Изчакването като алтернатива

Преди да се съгласите с което и да е от това, си струва да знаете какво се случва без него, а за скорошна болка в ръката от притиснат шиен нерв съществува истински рандомизиран отговор. Двеста и петима пациенти в три нидерландски болници, всички със симптоми с давност под един месец, са разпределени или към полутвърда яка с почивка, или към дванадесет сеанса физиотерапия в рамките на шест седмици, или към продължаване на ежедневието без никакво специфично лечение.

В групата, която не е правила нищо, болката в ръката намалява с 3,1 милиметра седмично по стомилиметрова скала, с доверителен интервал от 4,0 до 2,2, което прави 19 милиметра за шест седмици. Яката и физиотерапията добавят по още 1,9 милиметра седмично, което дава около 12 милиметра повече облекчение в сравнение с бездействието на шестата седмица. Болката в шията в нелекуваната група не се подобрява значимо изобщо.

Обърнете внимание коя болка се е променила, защото болката в ръката от притиснатия нерв се е подобрявала постоянно сама по себе си, докато болката в шията изобщо не е помръднала, което е полезно предупреждение за всеки, на когото се предлага операция главно заради болна шия. Обърнете внимание и на размера на добавеното от лечението, защото 12 милиметра по стомилиметрова скала след шест седмици яка или физиотерапия е реален и същевременно скромен ефект. Всеки, на когото се предлага операция предимно за облекчаване на болка в шията, а не в ръката, трябва да попита какви доказателства я подкрепят, при положение че нелекуваната група в това проучване е отчела почти никаква промяна в болката в шията за шест седмици, докато болката в ръката се е подобрявала постоянно сама. Проучването включва само хора със симптоми с давност под един месец, така че то не казва нищо за човек с болка в ръката от една година, и това ограничение е също толкова важно, колкото и резултатът.

Дисковете в шията също могат да изчезнат сами, а литературата за отделни случаи включва 76-годишен мъж с голям фрагмент зад прешленно тяло и тежко стеснение на канала, чието изследване показва почти пълна резорбция на седмия месец, след като той е отказал операция. Един случай не доказва нищо за вероятността, а придружаващият го обзор отбелязва, че по-големите екструдирани фрагменти имат по-голям шанс да се резорбират, което е същата противоинтуитивна закономерност, наблюдавана в долната част на гърба. Никой не бива да планира въз основа на това и всеки трябва да знае, че се случва.

Първите шест седмици

Пътуване до Истанбул

Често задавани въпроси за цервикалната микродискектомия