Отопластика

Две форми стоят зад повечето стърчащи уши, поотделно или заедно. Хрущялната гънка, която върви успоредно на ръба, антихеликсът, понякога не се формира и тогава горната част на ухото се отклонява навън. Хрущялната купичка около ушния канал, кончата, понякога е дълбока и избутва цялото ухо встрани от главата. Голяма или насочена напред ушна мида допълва картината.

Отопластиката работи върху всяка от тези части. Шевове пресъздават липсващата гънка, дълбоката купичка се прибира назад или частично се намалява, а изпъкналата ушна мида се препозиционира. Целта е ухо под естествен ъгъл, на около 20 милиметра от страната на главата при горния му ръб, като ръбът остава видим отпред.

Майчините хормони поддържат ушния хрущял на новороденото мек. Хирург от Тексас, който лекувал 831 деформирани уши при 488 кърмачета, установил, че само 30 процента от ушните деформации се коригират сами. При поставена през първата седмица система за моделиране повече от 90 процента от лекуваните уши постигат добри до отлични резултати. След три седмици, половината.

Шината се носи непрекъснато в продължение на няколко седмици. Без упойка, без белег. Родителите, които забележат стърчащо или прегънато ухо при раждането, трябва да поискат оценка веднага, тъй като подходящият период отминава бързо.

Германско проучване изпратило валидирани въпросници за полза на 84 пациенти, лекувани с шевни техники, и 62 отговорили. Сред 41 деца 95,1 процента от родителите и 95,1 процента от децата били удовлетворени от външния вид, 97,6 процента от родителите и 92,7 процента от децата биха избрали операцията отново, а качеството на живот се подобрило при 95,1 процента.

В повечето случаи хирурзите оперират от петгодишна или шестгодишна възраст, когато ухото е достигнало по-голямата част от размера си при възрастен и преди подигравките в училище да се утвърдят. Собственото желание на детето има значение. Операция при дете, което не е притеснено, рядко има смисъл. Изчакването на няколко години не струва нищо.

Много възрастни живеят със стърчащи уши десетилетия и избират корекцията по-късно. И 21-те възрастни в германското проучване били удовлетворени от външния вид. От тях 90,5 процента биха решили по същия начин отново, а качеството на живот се подобрило при 95,2 процента, резултат, който се запазва независимо колко време е минало от операцията. Австрийско проучване при 40 възрастни установява същото. Хрущялът при възрастните е по-твърд. Понякога хирурзите добавят ограничено насичане на хрущяла.

Обзор на 20 проучвания, публикувани между 2000 и 2007 година, установява ранни усложнения, кървене, събиране на кръв, инфекция, увреждане на кожата или отваряне на раната, при 0 до 8,4 процента от пациентите в по-голямата част от сериите. Късните проблеми варират много повече, от 0 до 47,3 процента, и включват шев, който излиза през кожата, удебелени белези, чувствителност към студ, асиметрия и връщане на стърченето.

Много от късните проблеми остават леки и никога не водят до ревизия. Събирането на кръв под превръзката е единственото ранно усложнение, което изисква внимание още същия ден, тъй като натискът върху хрущяла може да го увреди. Германски обзор предупреждава, че уши, останали с остър ръб или прибрани твърде плътно след срязване на хрущяла, се коригират по-трудно и могат да притесняват пациентите повече от първоначалното стърчене.

Най-добрата отопластика изглежда неоперирана. Ръбът на ухото трябва да остане видим зад гънката, когато се гледа отпред, гънката трябва да е гладка и закръглена, а двете уши трябва да съвпадат с разлика от няколко милиметра. Резултат, който изглежда залепен плоско към главата, с остър ръб или скрит контур, е сигурният признак за свръхкорекция. Помолете да видите снимки на собствените резултати на хирурга отпред, направени година или повече след операцията, тъй като ранните снимки могат да скрият гънка, която по-късно се разхлабва, или ръб, който се вижда едва след спадане на отока.